Лавина
1971, Блага Димитрова
/Откъси/
..........
Групата се радва най-много на тия, които се завръщат при нея.
..........
Тишината е пълна с ослушване.
'Самотността на откъснатия от групата'.
..........
Знаем ли ние какви кръстоски от излъчвания на чужди страсти възпламеняват в нас собственото ни чувство?
..........
Любовта- най-силната самозащита.
..........
Водачът изведнъж изтрезнява. Думата 'караници' е плашило за всички ръководства. Тя ги злепоставя като неспособни да наложат единомислие.
Всеки водач предпочита тихи вражди между членовете на групата, за да ги владее по-лесно.
..........
Искаме да измерим вътрешния си ръст с височините, достигнати от нас.
..........
Къде отиват ненаписаните стихове, неродените образи?
Слепи и глухи минаваме през света, без да доловим поезията наоколо.
Само когато кожата ни се провре през огъня и леда на някакво страдание, в нея се отварят рани като очи и уши.
И докато раните не са още заръбнали, ние поемаме през тях на парещи глътки поезията на света.
..........
Афоризмите са ефектни, но никой не ги взема насериозно.
..........
Погубва ни древната като света човешка мечта за пряк път.
..........
Няма коментари:
Публикуване на коментар