1971, Блага Димитрова
/Откъси/
Гробът на нашите родители ни учи на нежност.
..........
Няма случай! Случайността е точката, където се кръстосват две закономерности.
..........
Земята ревнува и си отмъщава на ония, които се устремяват високо към небето.
..........
Скалата е характерът на планетата.
Неподвижна, изправена, скалата събаря вятъра на земята.
Петнисти канари, облечени от глава до пети в есенни тонове. По тях яркостта е угасена. Има скрита красота в пепелта на цветовете. Тя прониква в тебе бавно и те завладява по необясним начин.
..........
Щом есента остарее, градът се превръща в гола, ветровита, мъглива мокра сивота.
Най-хубавото време за съсредоточване навътре в себе си.
..........
Винаги ли зачукваш клина в здрава скала?
Не щадиш ли замаха си за още един, последен, оставащ удар?
Винаги ли щателно проверяваш какво оставяш подире си за следващите?
Изкачвайки се нагоре, не отминаваш ли нехайно своите разхлабени клинове, своите разхлабени жестове и думи?
Не мислиш ли само за собственото си изкатерване нагоре?
Безогледно нагоре!
..........
Ако мъртвите сънуват, земята е пълна със сънища.
..........
Ние съзерцаваме природата, но не проникваме в нея.
Природата ни наблюдава проницателно.
Всичко предвиждаме, всичко пресмятаме.
Изпусната е една брънка: случайността.
Нима вярата ни, че няма случайност, не е суеверие?
Не вярваме на сънища и предчувствия.
Вярваме на разума си.
Кое е по-голямо суеверие?
..........
-Все едно, че не си ме срещнал, щом не поиска нищо от мен!
-Какво мога да искам от другия, когато аз самия съм непостоянна сянка- все се мести, отмества, намества, не може да си намери истинското място и форма.
Все се мени.
Какво да искам? Другият до мен да е непроменлив спрямо моето местене или да се върти според моето въртене, или и двамата да спрем собственото си движение, за да се нагодим един към друг?
....Все по-силният подчинява по-слабия, обезличава го и го превръща в свое повторение.
А човек не може да бъде влюбен в собственото си отражение.
И отново започва да търси силния партньор.
И цикълът се повтаря до безкрайност.
..........
Големите болки мога да преодолея, но как да надмогна малките, лоши настроения?
Те ме държат в своята власт и се превръщат в мои лоши навици.
Лошите навици се превръщат в мой характер.
Борейки се с навиците си, аз воювам с най-силния си противник- с характера си.
А щом нямам мир и сговор със себе си, аз съм скаран с цялата Вселена и спокойствието е далеч от мен на светлинни години.
..........
Понякога ме брулва една догадка, като зареяна снежинка и веднага се стопява върху ироничната ми усмивка:
Дали бъдещето не е на това пчелно същество НИЕ?
Постепенно и неуклонно в такива гъмжащи от противоречи групи се самоизграждаме. Чрез изпитанията и гибелта ни се създават и развиват инстинктите за бъдещото същество НИЕ, което ще насели нашата планета и цялата Слънчева система. Невъзможно ще бъде иначе да съществуват многомилиарните жители на малкото земно кълбо, освен във високо организирани пчелни общества със строго разпределение на функциите.
Какъв кошер бръмчи в главата ти!
Няма коментари:
Публикуване на коментар